Остани
Остани! Остани!
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски
плот.
Ще целувам с очи
зажаднели гърди.
Зажаднели за страстен
живот.
Докосни! Докосни
апогея у мен.
И греха сътвори.
Не мисли!
Изхвърлѝ,
забравѝ
изгорелия
ден.
Ще осъмнем ли
голи
във
плен?
По врата ти се
стичам.
И тичам
с
целувки
по
труден
и
тесен
терен.
Докосвам,
обичам,
изричам,
предричам.
Извличам
човека
от
мен.
А звярът
се
крие
във
клетка.
Поета
те гледа...
Поета те гледа...
Луната е бледа.
И
лед
е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
