2 мая 2004 г., 21:52

Остани

1.7K 0 2
Студена е нощта, а теб те няма.
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.

Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя, 
а само любовта в раненото сърце да пазя.

Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.

Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Черната Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...