May 2, 2004, 9:52 PM

Остани

  Poetry
1.7K 0 2
Студена е нощта, а теб те няма.
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.

Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя, 
а само любовта в раненото сърце да пазя.

Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.

Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Черната Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...