2.05.2004 г., 21:52

Остани

1.7K 0 2
Студена е нощта, а теб те няма.
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.

Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя, 
а само любовта в раненото сърце да пазя.

Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.

Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...