2.05.2004 г., 21:52

Остани

1.7K 0 2
Студена е нощта, а теб те няма.
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.

Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя, 
а само любовта в раненото сърце да пазя.

Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.

Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...