2.05.2004 г., 21:52

Остани

1.7K 0 2
Студена е нощта, а теб те няма.
Търся те. Не изпитвам вече топлина.
Има само самота.
Постоянно виждам те на сън,
как седиш и чакаш ме навън,
но отворя ли очи, виждам, че те няма.

Болката горчи и разяжда сърцето ми,
но въпреки това аз не мога да те мразя, 
а само любовта в раненото сърце да пазя.

Казвам ти “върви”,
а сърцето вика и крещи - “При мене остани”.
С всяка твоя стъпка се отдалечаваш
и сърцето ми си присвояваш.

Сега умирам и се питам,
защо гордостта не позволи
да кажа просто “Остани”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....