11 мар. 2011 г., 20:00

Остани

717 0 0

 

 

       Всяко заминаване е малка смърт,

       с нещо се разделяш,

       разминаваш.

       Остани при мен, не тръгвай пак на път

       и кажи -

       завинаги оставаш.

 

       Мъка ме гнети, когато съм сама,

       ден след ден животът

       си отива.

       Ще пристигне неусетно старостта,

       като есен -

       тъжна и мъглива.

 

       Остани при мен, не тръгвай днес на път

       и кажи,

       че ме обичаш още...

       Всяко заминаване е малка смърт.

       Остани -

       във мойте зимни нощи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...