11.03.2011 г., 20:00

Остани

714 0 0

 

 

       Всяко заминаване е малка смърт,

       с нещо се разделяш,

       разминаваш.

       Остани при мен, не тръгвай пак на път

       и кажи -

       завинаги оставаш.

 

       Мъка ме гнети, когато съм сама,

       ден след ден животът

       си отива.

       Ще пристигне неусетно старостта,

       като есен -

       тъжна и мъглива.

 

       Остани при мен, не тръгвай днес на път

       и кажи,

       че ме обичаш още...

       Всяко заминаване е малка смърт.

       Остани -

       във мойте зимни нощи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...