Mar 11, 2011, 8:00 PM

Остани

  Poetry » Love
718 0 0

 

 

       Всяко заминаване е малка смърт,

       с нещо се разделяш,

       разминаваш.

       Остани при мен, не тръгвай пак на път

       и кажи -

       завинаги оставаш.

 

       Мъка ме гнети, когато съм сама,

       ден след ден животът

       си отива.

       Ще пристигне неусетно старостта,

       като есен -

       тъжна и мъглива.

 

       Остани при мен, не тръгвай днес на път

       и кажи,

       че ме обичаш още...

       Всяко заминаване е малка смърт.

       Остани -

       във мойте зимни нощи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...