28 нояб. 2014 г., 13:34

Остани за малко

993 1 6
Остани за малко.
Остани за малко,  когато бързаш. Остани за малко,  когато навън студено е,  а нямам ръкавици. Остани за малко,  когато спи ти се,  а в чашата ми има още вино. Остани в колата,  когато уморен си,  а аз те докосвам,  докато блусът свири. Остани и погледай  стъпките ми към вкъщи,  оставяйки мен и мислите ми. Остани на покрива,  на стола,  под навъсения облак,  виж ме! Остани за малко  в съня ми,  дори и да не те достигам. Остани още малко,  скоро пак заминавам  и забравям те,  за да започнем другия път  наново. Остани за малко.. Толкова, колкото  да можеш да си тръгнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все още ми е трудно да асимилирам факта, че има млади хора, които могат да пишат така завладяващо.
  • Аз лично го задържам над 5 минути /като макс./, но не това е важното. С постепенни и всекидневни усилия външното постепенно се елиминира. Не вярвам във външния свят. Ако ние не можем да станем опора на себе си, то колко повече той не би могъл да ни стане опора.
    Снощи бях изморен и съм пропуснал да оценя хубавия ти текст. Днес го правя, извинявайки се за закъснението.
  • Колко дълго можеш да задържиш дъха си ..? Толкова време няма да ти трябва нищо външно.. Това е една история за неразпределеното време и съдбовна раздяла.
    Младен, благодаря, че коментираш творбите ми и осмисляш един диалог!
  • А какво ще ти даде това оставане, Силвия? Не е ли по-добре да чуеш собственото си безмълвие. Затвори очи, изолирай се от всичко, спри за миг дъха си и се заслушай в себе си. Ще го чуеш - обещавам ти. Тогава нищо външно не ти трябва. То е като да си увита в топло одеало от тъмнина - символ на уюта и сигурността.
  • Благодаря за думите. Колкото до посланието... То ще остане нечуто и ще се разпръсне във времето !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...