Nov 28, 2014, 1:34 PM

Остани за малко

  Poetry » Love
986 1 6
Остани за малко.
Остани за малко,  когато бързаш. Остани за малко,  когато навън студено е,  а нямам ръкавици. Остани за малко,  когато спи ти се,  а в чашата ми има още вино. Остани в колата,  когато уморен си,  а аз те докосвам,  докато блусът свири. Остани и погледай  стъпките ми към вкъщи,  оставяйки мен и мислите ми. Остани на покрива,  на стола,  под навъсения облак,  виж ме! Остани за малко  в съня ми,  дори и да не те достигам. Остани още малко,  скоро пак заминавам  и забравям те,  за да започнем другия път  наново. Остани за малко.. Толкова, колкото  да можеш да си тръгнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все още ми е трудно да асимилирам факта, че има млади хора, които могат да пишат така завладяващо.
  • Аз лично го задържам над 5 минути /като макс./, но не това е важното. С постепенни и всекидневни усилия външното постепенно се елиминира. Не вярвам във външния свят. Ако ние не можем да станем опора на себе си, то колко повече той не би могъл да ни стане опора.
    Снощи бях изморен и съм пропуснал да оценя хубавия ти текст. Днес го правя, извинявайки се за закъснението.
  • Колко дълго можеш да задържиш дъха си ..? Толкова време няма да ти трябва нищо външно.. Това е една история за неразпределеното време и съдбовна раздяла.
    Младен, благодаря, че коментираш творбите ми и осмисляш един диалог!
  • А какво ще ти даде това оставане, Силвия? Не е ли по-добре да чуеш собственото си безмълвие. Затвори очи, изолирай се от всичко, спри за миг дъха си и се заслушай в себе си. Ще го чуеш - обещавам ти. Тогава нищо външно не ти трябва. То е като да си увита в топло одеало от тъмнина - символ на уюта и сигурността.
  • Благодаря за думите. Колкото до посланието... То ще остане нечуто и ще се разпръсне във времето !

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...