28.11.2014 г., 13:34

Остани за малко

987 1 6
Остани за малко.
Остани за малко,  когато бързаш. Остани за малко,  когато навън студено е,  а нямам ръкавици. Остани за малко,  когато спи ти се,  а в чашата ми има още вино. Остани в колата,  когато уморен си,  а аз те докосвам,  докато блусът свири. Остани и погледай  стъпките ми към вкъщи,  оставяйки мен и мислите ми. Остани на покрива,  на стола,  под навъсения облак,  виж ме! Остани за малко  в съня ми,  дори и да не те достигам. Остани още малко,  скоро пак заминавам  и забравям те,  за да започнем другия път  наново. Остани за малко.. Толкова, колкото  да можеш да си тръгнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все още ми е трудно да асимилирам факта, че има млади хора, които могат да пишат така завладяващо.
  • Аз лично го задържам над 5 минути /като макс./, но не това е важното. С постепенни и всекидневни усилия външното постепенно се елиминира. Не вярвам във външния свят. Ако ние не можем да станем опора на себе си, то колко повече той не би могъл да ни стане опора.
    Снощи бях изморен и съм пропуснал да оценя хубавия ти текст. Днес го правя, извинявайки се за закъснението.
  • Колко дълго можеш да задържиш дъха си ..? Толкова време няма да ти трябва нищо външно.. Това е една история за неразпределеното време и съдбовна раздяла.
    Младен, благодаря, че коментираш творбите ми и осмисляш един диалог!
  • А какво ще ти даде това оставане, Силвия? Не е ли по-добре да чуеш собственото си безмълвие. Затвори очи, изолирай се от всичко, спри за миг дъха си и се заслушай в себе си. Ще го чуеш - обещавам ти. Тогава нищо външно не ти трябва. То е като да си увита в топло одеало от тъмнина - символ на уюта и сигурността.
  • Благодаря за думите. Колкото до посланието... То ще остане нечуто и ще се разпръсне във времето !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...