3 авг. 2013 г., 22:45 2018-12-29T01:45:28+02:00

Бездомникът

Поэзия » Гражданская

1.1K 2 21

И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.

Какво ли детство е живял,
каква ли тъжна младост;
какво е взел, какво е дал,
обречен все да страда?

Поглеждам го с добри очи
и бързам да отмина.
Край мене и светът мълчи,
забравил що е милост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

geowid (Георги Видинов)

.."пълна чаша самота изпих"..обикновено цял живот избягваме това състояние на "самота"(което си е всъщност уединеност),в което няма нищо лошо,а тъкмо напротив-в него е истинското ни лице..но,което непрекъснато избягваме.. и накрая разбираме,че нещо важно сме изпуснали,но не знаем какво точно..и пак поглеждаме навън,извън нас,към света на егото ни,с неговите илюзии,за радост,щастие,пълнота...

2013-08-07T20:26:46+03:00
voda (Елица Ангелова)

Така е, Краси. Основен признак на старостта не е количеството на годините, а изчезването на желанията и радостта. Което може да се случи и на младини...

2013-08-06T23:39:46+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Може би когато човек започне да си дава сметка че прави разни неща за последен път... тогава остарява. Особено ако любовта е първото в списъка...

2013-08-06T23:13:35+03:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря за посветените стихове и за милите, ободрителни думи!
Бъдете млади, влюбени и обичани!

2013-08-06T23:01:21+03:00
asizi (Nina Toshich)

Чудесно...не знам още как става, но сигурно е така?!

2013-08-06T17:08:04+03:00