voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
3.08.2013 г., 22:45  

Бездомникът

1.1K 2 21

    И той от майка е роден,
със обич е създаден, 
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен. 

  Какво ли детство е живял,
каква ли тъжна младост;
какво е взел, какво е дал, 
обречен все да страда? 

  Поглеждам го с добри очи
и бързам да отмина. 
Край мене и светът мълчи,
забравил що е милост.    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    .."пълна чаша самота изпих"..обикновено цял живот избягваме това състояние на "самота"(което си е всъщност уединеност),в което няма нищо лошо,а тъкмо напротив-в него е истинското ни лице..но,което непрекъснато избягваме.. и накрая разбираме,че нещо важно сме изпуснали,но не знаем какво точно..и пак поглеждаме навън,извън нас,към света на егото ни,с неговите илюзии,за радост,щастие,пълнота...
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Така е, Краси. Основен признак на старостта не е количеството на годините, а изчезването на желанията и радостта. Което може да се случи и на младини...
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Може би когато човек започне да си дава сметка че прави разни неща за последен път... тогава остарява. Особено ако любовта е първото в списъка...
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря за посветените стихове и за милите, ободрителни думи!
    Бъдете млади, влюбени и обичани!
  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    Чудесно...не знам още как става, но сигурно е така?!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0