voda (Елица Ангелова)
586 14113
Aug 3, 2013, 10:45 PM  

Бездомникът 

  Poetry » Civilian
813 2 21

    И той от майка е роден,
със обич е създаден, 
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен. 

  Какво ли детство е живял,
каква ли тъжна младост;
какво е взел, какво е дал, 
обречен все да страда? 

  Поглеждам го с добри очи
и бързам да отмина. 
Край мене и светът мълчи,
забравил що е милост.    

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • .."пълна чаша самота изпих"..обикновено цял живот избягваме това състояние на "самота"(което си е всъщност уединеност),в което няма нищо лошо,а тъкмо напротив-в него е истинското ни лице..но,което непрекъснато избягваме.. и накрая разбираме,че нещо важно сме изпуснали,но не знаем какво точно..и пак поглеждаме навън,извън нас,към света на егото ни,с неговите илюзии,за радост,щастие,пълнота...
  • Така е, Краси. Основен признак на старостта не е количеството на годините, а изчезването на желанията и радостта. Което може да се случи и на младини...
  • Може би когато човек започне да си дава сметка че прави разни неща за последен път... тогава остарява. Особено ако любовта е първото в списъка...
  • Благодаря за посветените стихове и за милите, ободрителни думи!
    Бъдете млади, влюбени и обичани!
  • Чудесно...не знам още как става, но сигурно е така?!
  • Какво е това остаряване? Няма такова нещо!
  • Тц, не се отказвам лесно от любов и за радости копнея страстно!
    Е има мигове на самота и тъжна мисъл, но никак няма да се даваме на тях, я!
    Привет Ели
  • Не е "пълна чаша самота" щом извира поезия...
    Понякога собствените чувства и мисли, вникването в себе си, би могло да бъде особено стойностно.
    Харесах стихотворението! Поздрави!
  • "И не напук. И не, за да доказвам.

    Аз просто съм създадена така:

    в мен тайна сила пътя ми показва,

    в пустиня да съм, ставам на река."

    Ето това остаряване ми допада повече!

    Но между чашите на празника какви ли не мисли не спохождат човек!
    Нормално е.И е красиво описано.
  • Днес е облачно Небето, тъга те е обзела
    и не виждаш слънцето и радостта.
    Сякаш празно е сърцето, по самотен път поела
    и си мислиш, че я няма Любовта.

    Ще изпратя бързо ветрове попътни
    да разсеят тези мисли и да видя ведри Небеса.
    После ще погаля твоите коси с длани
    и ще видиш как с обич стават чудеса.
    ---------------------------------------------------
    Хубав, кратък и наситен стих!
    Сменят се чувства както сезони,
    обич, копнеж и тъга!
    Понякога за миг е стаена,
    но винаги в нас е Любовта!
    Поздрави и усмивки, Ели!
  • И стихове ще има, и краят ще дойде...
    Благодаря на Вальо и Мария!
  • Днес - усещане за старост, а утре...може би друго! Тогава ще се роди и друг стих! Поздрави!
  • А какво да кажем ние, с гайдите! Поздрави, Ели!
  • Благодаря на всички за съпричастието към моите тъжни мисли.
  • Много ми хареса!
  • Да разговаряш с Бог е мъдрост, а не остаряване.
    Поздрави, Водице!
  • В тъгата също има смисъл - тя идва с помъдряването!!!
  • по добре, че написа този стих
  • Харесах!
  • Една жена на 33?!И това ще мине и ще бъде хубаво!
    Хареса ми краят с черната самоирония!
  • Разбирам те и споделям мислите ти!
Random works
: ??:??