Aug 3, 2013, 10:45 PM 2018-12-29T01:45:28+02:00

Бездомникът

Poetry » Civic

1.1K 2 21

И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.

Какво ли детство е живял,
каква ли тъжна младост;
какво е взел, какво е дал,
обречен все да страда?

Поглеждам го с добри очи
и бързам да отмина.
Край мене и светът мълчи,
забравил що е милост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geowid (Георги Видинов)

.."пълна чаша самота изпих"..обикновено цял живот избягваме това състояние на "самота"(което си е всъщност уединеност),в което няма нищо лошо,а тъкмо напротив-в него е истинското ни лице..но,което непрекъснато избягваме.. и накрая разбираме,че нещо важно сме изпуснали,но не знаем какво точно..и пак поглеждаме навън,извън нас,към света на егото ни,с неговите илюзии,за радост,щастие,пълнота...

2013-08-07T20:26:46+03:00
voda (Елица Ангелова)

Така е, Краси. Основен признак на старостта не е количеството на годините, а изчезването на желанията и радостта. Което може да се случи и на младини...

2013-08-06T23:39:46+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Може би когато човек започне да си дава сметка че прави разни неща за последен път... тогава остарява. Особено ако любовта е първото в списъка...

2013-08-06T23:13:35+03:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря за посветените стихове и за милите, ободрителни думи!
Бъдете млади, влюбени и обичани!

2013-08-06T23:01:21+03:00
asizi (Nina Toshich)

Чудесно...не знам още как става, но сигурно е така?!

2013-08-06T17:08:04+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0