10 окт. 2012 г., 15:57

Остарявам 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
1262 0 1

Времето бавно минава,

неусетно сякаш и аз остарях,

какво ли друго ми остава,

щом вече почти побелях.

 

Белее сребро във косите

и казват, че съм помъдрял.

Защо ме лъжете в очите?

Та аз съм веч остарял.

 

Пробожда ме нещо във дясно,

кръстът и той не държи,

само дето не ми е ясно

колко ли още ще продължи.

 

Монтираха на сърцето пружини

да рипа и да подскача,

та да мога и на тези години

булките аз да закачам.

 

Здрава да е моята простата,

че да мога дори по веднъж

гимнастика да правя в кревата

и аз като истински мъж.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »