Остарявам
Времето бавно минава,
неусетно сякаш и аз остарях,
какво ли друго ми остава,
щом вече почти побелях.
Белее сребро във косите
и казват, че съм помъдрял.
Защо ме лъжете в очите?
Та аз съм веч остарял.
Пробожда ме нещо във дясно,
кръстът и той не държи,
само дето не ми е ясно
колко ли още ще продължи.
Монтираха на сърцето пружини
да рипа и да подскача,
та да мога и на тези години
булките аз да закачам.
Здрава да е моята простата,
че да мога дори по веднъж
гимнастика да правя в кревата
и аз като истински мъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
