Времето бавно минава,

неусетно сякаш и аз остарях,

какво ли друго ми остава,

щом вече почти побелях.

Белее сребро във косите

и казват, че съм помъдрял.

Защо ме лъжете в очите?

Та аз съм веч остарял.

Пробожда ме нещо във дясно,

кръстът и той не държи,

само дето не ми е ясно

колко ли още ще продължи.

Монтираха на сърцето пружини

да рипа и да подскача,

та да мога и на тези години

булките аз да закачам.

Здрава да е моята простата,

че да мога дори по веднъж

гимнастика да правя в кревата

и аз като истински мъж.