Остатъци от слънце
Тебе пак те нямаше.
Скрил се бе зад безразличност.
Дневната си доза отчаяние
не успях да взема от очите ти.
Душата ми избяга разгневена,
на сърцето от никел да се оплаче,
но него го нямаше, бе заменено
от отчупено парченце самота.
Залезът ме приюти под небето си.
Стопли ме с остатъци от слънце
и за миг почувствах се различно,
но ми липсваха до болка пак очите ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
