17 sept 2009, 14:38

Остатъци от слънце 

  Poesía » De amor
464 0 5

Тебе пак те нямаше.
Скрил се бе зад безразличност.
Дневната си доза отчаяние
не успях да взема от очите ти.

 

Душата ми избяга разгневена,
на сърцето от никел да се оплаче,

но него го нямаше, бе заменено

от отчупено парченце самота.

 

Залезът ме приюти под небето си.

Стопли ме с остатъци от слънце

и за миг почувствах се различно,

но ми липсваха до болка пак очите ти.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??