Остатъци от слънце
Тебе пак те нямаше.
Скрил се бе зад безразличност.
Дневната си доза отчаяние
не успях да взема от очите ти.
Душата ми избяга разгневена,
на сърцето от никел да се оплаче,
но него го нямаше, бе заменено
от отчупено парченце самота.
Залезът ме приюти под небето си.
Стопли ме с остатъци от слънце
и за миг почувствах се различно,
но ми липсваха до болка пак очите ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
