Oстават два, на два
Когато сме на грешен път, към храма,
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба
и трижди по-покварен този свят,
то ангелите над душите бдят,
изплащат с болка виното и хляба.
И както, и каквото да сме взели,
си имаме и пътя отреден
и дойде ли съдбовиният ни ден –
остават два, на два и свещи бели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
