Оставате безмълвни
Къде бе тунелът, за който говорехте -
уплашени пак от загадъчно бъдеще?
Къде е целта, за която се борехте?
Лежете мъртви във своето гробище!
Щом нищо не чака зад вечната сянка,
освен спомен за смърт, покрита във кал;
щом ледени капки се удрят в асфалта,
напразно родени умират в печал.
Гниете бавно във своите думи,
които изричахте силно преди.
Сега изваждам ваш’те куршуми -
твърде дълго боляха във мойте гърди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Борисова Все права защищены
