Къде бе тунелът, за който говорехте -
уплашени пак от загадъчно бъдеще?
Къде е целта, за която се борехте?
Лежете мъртви във своето гробище!
Щом нищо не чака зад вечната сянка,
освен спомен за смърт, покрита във кал;
щом ледени капки се удрят в асфалта,
напразно родени умират в печал.
Гниете бавно във своите думи,
които изричахте силно преди.
Сега изваждам ваш’те куршуми -
твърде дълго боляха във мойте гърди!
© Александра Борисова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
