Оставате безмълвни

Aug 9, 2009, 8:25 PM

Poetry » Phylosophy

909 0 3

Къде бе тунелът, за който говорехте -

уплашени пак от загадъчно бъдеще?

Къде е целта, за която се борехте?

Лежете мъртви във своето гробище!

Щом нищо не чака зад вечната сянка,

освен спомен за смърт, покрита във кал;

щом ледени капки се удрят в асфалта,

напразно родени умират в печал.

Гниете бавно във своите думи,

които изричахте силно преди.

Сега изваждам ваш’те куршуми -

твърде дълго боляха във мойте гърди!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Odonata (Мериан Д)

2010-06-25T11:14:01+03:00

Тези куршуми оттекват в ширта, но никой не трябва да ги поема в себе си, по - добре збравяй чутото или чакай времето да ги отнесе във 'безмълвието'.
Relapse (Ася)

2009-09-13T20:59:49+03:00

А някои неща не си заслужават да бъдат запомнени.
Поздрави : )
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

2009-08-09T21:14:06+03:00

Не бива да позволяваме думите - куршуми да остават за дълго в паметта ни, защото ще изменим погледа си към живота.
Много хубава идея, поздрави.