Aug 9, 2009, 8:25 PM

Оставате безмълвни

Poetry » Philosophical

1.3K 0 3

Къде бе тунелът, за който говорехте -

уплашени пак от загадъчно бъдеще?

Къде е целта, за която се борехте?

Лежете мъртви във своето гробище!

Щом нищо не чака зад вечната сянка,

освен спомен за смърт, покрита във кал;

щом ледени капки се удрят в асфалта,

напразно родени умират в печал.

Гниете бавно във своите думи,

които изричахте силно преди.

Сега изваждам ваш’те куршуми -

твърде дълго боляха във мойте гърди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Odonata (Мериан Д)

Тези куршуми оттекват в ширта, но никой не трябва да ги поема в себе си, по - добре збравяй чутото или чакай времето да ги отнесе във 'безмълвието'.

2010-06-25T11:14:01+03:00
Relapse (Ася)

А някои неща не си заслужават да бъдат запомнени.
Поздрави : )

2009-09-13T20:59:49+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Не бива да позволяваме думите - куршуми да остават за дълго в паметта ни, защото ще изменим погледа си към живота.
Много хубава идея, поздрави.

2009-08-09T21:14:06+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0