Остави ме
Кога е ден,
кога е нощ,
нямам представа,
за мен е еднакво -
денонощие
като денонощие.
Не ме засяга.
Нищо не броя,
календара изхвърлих,
часовника счупих,
нищо не искам,
вече всичко отритнах,
и то ме отритна,
пак ще го ритна,
само да ми дойде.
Остави ме!
Какво ми говориш,
не те слушам изобщо.
Върви си!
Не съм за компания,
нямам желание.
Махни се!
Искам да остана сама,
просто така
да гледам в нищото,
в онази пукнатина
там горе.
Остави ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
