9 abr 2012, 10:39

Остави ме

797 0 4

Кога е ден,

кога е нощ,

нямам представа,

за мен е еднакво -

денонощие

като денонощие.

Не ме засяга.

Нищо не броя,

календара изхвърлих,

часовника счупих,

нищо не искам,

вече всичко отритнах,

и то ме отритна,

пак ще го ритна,

само да ми дойде.

Остави ме!

Какво ми говориш,

не те слушам изобщо.

Върви си!

Не съм за компания,

нямам желание.

Махни се!

Искам да остана сама,

просто така

да гледам в нищото,

в онази пукнатина

там горе.

Остави ме!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...