Кога е ден,
кога е нощ,
нямам представа,
за мен е еднакво -
денонощие
като денонощие.
Не ме засяга.
Нищо не броя,
календара изхвърлих,
часовника счупих,
нищо не искам,
вече всичко отритнах,
и то ме отритна,
пак ще го ритна,
само да ми дойде.
Остави ме!
Какво ми говориш,
не те слушам изобщо.
Върви си!
Не съм за компания,
нямам желание.
Махни се!
Искам да остана сама,
просто така
да гледам в нищото,
в онази пукнатина
там горе.
Остави ме!
© Богдана Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
