9.04.2012 г., 10:39

Остави ме

790 0 4

Кога е ден,

кога е нощ,

нямам представа,

за мен е еднакво -

денонощие

като денонощие.

Не ме засяга.

Нищо не броя,

календара изхвърлих,

часовника счупих,

нищо не искам,

вече всичко отритнах,

и то ме отритна,

пак ще го ритна,

само да ми дойде.

Остави ме!

Какво ми говориш,

не те слушам изобщо.

Върви си!

Не съм за компания,

нямам желание.

Махни се!

Искам да остана сама,

просто така

да гледам в нищото,

в онази пукнатина

там горе.

Остави ме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...