Остави ми само розите

12 дек. 2010 г., 16:41

Поэзия » Другая

998 0 3

За теб няма да е загуба, ако умра,

нито пък за мен, дори напротив

- ще да е спасение.

Но зная... ще оставиш рози на гроба ми,

винаги черни и винаги десет,

макар и за последен път

на моето по(ре/сле)дно бдение.

Сега не виждаш сълзите ми,

не се хаби...

после ще изсъхнат.

Не виждаш и кръвта по ръкавите ми,

тя вече засъхна - толкова твоя, девствена

и някак толкова мръсна.

Тази вечер не се притеснявай,

отпусни се, аз държа вече бръснача в ръце.

Исках само да ти кажа,

че (по)някога... Татко...

имах нужда от теб.

Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

2011-03-06T22:24:04+02:00

Много тъжно ...
elisa-feel (Елена)

2011-02-28T18:04:48+02:00

Тъжно,но все пак добре написано .. 6 от мен
Arogarn (Калин Кръстев)

2010-12-30T09:26:04+02:00

Сега не виждаш сълзите ми,
не се хаби...
после ще изсъхнат.

Чудесна мисъл, обрисуваща кръговрата на нещастието. Харесва ми как е написано.