Остави ми само розите
За теб няма да е загуба, ако умра,
нито пък за мен, дори напротив
- ще да е спасение.
Но зная... ще оставиш рози на гроба ми,
винаги черни и винаги десет,
макар и за последен път
на моето по(ре/сле)дно бдение.
Сега не виждаш сълзите ми,
не се хаби...
после ще изсъхнат.
Не виждаш и кръвта по ръкавите ми,
тя вече засъхна - толкова твоя, девствена
и някак толкова мръсна.
Тази вечер не се притеснявай,
отпусни се, аз държа вече бръснача в ръце.
Исках само да ти кажа,
че (по)някога... Татко...
имах нужда от теб.
© Стеси All rights reserved.
