Оставяме те, майко...

1 дек. 2016 г., 15:08

Поэзия » Гражданская

682 2 8

Оставяме те, майко, всяка есен.

И мен ме вяха чужди ветрове...

Ти плачеше в душата! Като песен...

Такава... Дето все назад зове.

Българийо! Едничка под небето!

Ти, земно кътче - от неземен Рай...

Ти, мъко черна... Пареща в сърцето

на всеки българин – навън ратай...

Виж! - Те се връщат, майко! Всяка пролет...

И коленичат мълком във пръстта.

А аз съм тук, Родино! И се моля

за твоите изстрадали чеда.

Но те се връщат, майко! Всяко лято...

За да целунат майчини ръце.

Пристигат бедни. Тръгват си – богати! –

Със тебе – в натежалото сърце...

Бъди им светлина, Родино мила!

Бъди за българите дом. И хляб.

Бъди им знаме! И кураж! И сила!

Днес, майко... еднооки водят сляп.

Днес, майко... еднооки политици

затриват твоя свят, и сляп народ!

И те се пръснаха – Безкрили Птици –

по чуждите земи – да дирят плод...

Върни ги, майчице! Със любовта си.

Бъди им светлина във този мрак!

Та българско огнище – да не гасне!

Студен – да не замръква бащин праг.

И – запустели ниви, и градини –

за български деца – да раждат хляб!

Продаваме те, майчице... Прости ни!

Днес... още! ... еднооки водят сляп!...