Оставяме те, майко...
Оставяме те, майко, всяка есен.
И мен ме вяха чужди ветрове...
Ти плачеше в душата! Като песен...
Такава... Дето все назад зове.
Българийо! Едничка под небето!
Ти, земно кътче - от неземен Рай...
Ти, мъко черна... Пареща в сърцето
на всеки българин – навън ратай...
Виж! - Те се връщат, майко! Всяка пролет...
И коленичат мълком във пръстта.
А аз съм тук, Родино! И се моля
за твоите изстрадали чеда.
Но те се връщат, майко! Всяко лято...
За да целунат майчини ръце.
Пристигат бедни. Тръгват си – богати! –
Със тебе – в натежалото сърце...
Бъди им светлина, Родино мила!
Бъди за българите дом. И хляб.
Бъди им знаме! И кураж! И сила!
Днес, майко... еднооки водят сляп.
Днес, майко... еднооки политици
затриват твоя свят, и сляп народ!
И те се пръснаха – Безкрили Птици –
по чуждите земи – да дирят плод...
Върни ги, майчице! Със любовта си.
Бъди им светлина във този мрак!
Та българско огнище – да не гасне!
Студен – да не замръква бащин праг.
И – запустели ниви, и градини –
за български деца – да раждат хляб!
Продаваме те, майчице... Прости ни!
Днес... още! ... еднооки водят сляп!...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
