Замислен, Островръхчо се запъти

зад ъгъла към детската градина.

Заобленчо, тъй както много пъти,

след него се търкулна, че двамина

да бъдат – ще е весела играта.

Не искаше самичък да остава.

Това желаят – зная – и децата.

Аз истината казвам и съм права!

Но спънаха се в дънер. От дървото

останала бе тази част след брадва.

– На кой ли тук е пречило, горкото? –

Заобленчо, на глас да разсъждава,

започна. Островръхчо го последва.

– Човеците дори не се замислят!

То щеше да расте и да напредва

короната си мощна да разлиства!

Едно момче излезе от вратата

на тръгване от детската градина.

– Дали на ръст достигнах аз сестрата?

От днес съм по-голям с една година!

– Не можеш да я стигнеш, кака тя е! –

усмихна му се майката щастливо. –

Но буквите научиш ли, ще знае,

в училище, че с нея ще отиваш.

– Какъв подарък купи ми? Претърсих

във вкъщи вчера, даже и тавана.

Аз нищо не намерих и не свърших,

подаръкът загадка си остана.

– Ще го получиш, щом се върне татко

довечера от работа във къщи.

Загледа се Заобленчо за кратко

в момчето и, усетил как се мръщи,

застана под лъчите засияли

на слънцето, да може сам да блесне.

– Какво красиво камъче! Видя ли,

го, мамичко, направо е чудесно!

Наведе се и взе си го в ръката

момчето със усмивка на лицето.

– До него има друг! Навярно братя

са двама неразделни! Тук детето

отново се поспря и Островръхчо

при братчето си каменно попадна.

– Това е с две различни, малки връхчета.

На рибешка уста прилича – жадна!

Момчето засия и се затича

пред майка си доволно и щастливо.

„Навярно често малкият обича

и риба да похапва!“ – докачливо

помисли Островръхчо за детето,

но мисълта не беше на обиден.

Решението, много бързо взето,

направи го приятел негов свиден.

Отново в детско джобче бяха двама

и чувстваха се истински доволни.

– На моята сестра ще дам аз, мамо,

едното. Днес не трябва да е болна,

а с мене искам тя да си играе!

Дали подарък купила е кака?

Това ти днеска няма да узнаеш.

Часовникът в часа за сън изтрака

и приказката нова тука спира.

Не се сърди, а потърпи, детенце!

Под твоята завивка се завира

да спи със теб любимото меченце.

Следва:....