Замислен, Островръхчо се запъти
зад ъгъла към детската градина.
Заобленчо, тъй както много пъти,
след него се търкулна, че двамина
да бъдат – ще е весела играта.
Не искаше самичък да остава.
Това желаят – зная – и децата.
Аз истината казвам и съм права!
Но спънаха се в дънер. От дървото
останала бе тази част след брадва.
– На кой ли тук е пречило, горкото? –
Заобленчо, на глас да разсъждава, ...