Островръхчо и Заобленчо – 7
Замислен, Островръхчо се запъти
зад ъгъла към детската градина.
Заобленчо, тъй както много пъти,
след него се търкулна, че двамина
да бъдат – ще е весела играта.
Не искаше самичък да остава.
Това желаят – зная – и децата.
Аз истината казвам и съм права!
Но спънаха се в дънер. От дървото
останала бе тази част след брадва.
– На кой ли тук е пречило, горкото? –
Заобленчо, на глас да разсъждава,
започна. Островръхчо го последва.
– Човеците дори не се замислят!
То щеше да расте и да напредва
короната си мощна да разлиства!
Едно момче излезе от вратата
на тръгване от детската градина.
– Дали на ръст достигнах аз сестрата?
От днес съм по-голям с една година!
– Не можеш да я стигнеш, кака тя е! –
усмихна му се майката щастливо. –
Но буквите научиш ли, ще знае,
в училище, че с нея ще отиваш.
– Какъв подарък купи ми? Претърсих
във вкъщи вчера, даже и тавана.
Аз нищо не намерих и не свърших,
подаръкът загадка си остана.
– Ще го получиш, щом се върне татко
довечера от работа във къщи.
Загледа се Заобленчо за кратко
в момчето и, усетил как се мръщи,
застана под лъчите засияли
на слънцето, да може сам да блесне.
– Какво красиво камъче! Видя ли,
го, мамичко, направо е чудесно!
Наведе се и взе си го в ръката
момчето със усмивка на лицето.
– До него има друг! Навярно братя
са двама неразделни! Тук детето
отново се поспря и Островръхчо
при братчето си каменно попадна.
– Това е с две различни, малки връхчета.
На рибешка уста прилича – жадна!
Момчето засия и се затича
пред майка си доволно и щастливо.
„Навярно често малкият обича
и риба да похапва!“ – докачливо
помисли Островръхчо за детето,
но мисълта не беше на обиден.
Решението, много бързо взето,
направи го приятел негов свиден.
Отново в детско джобче бяха двама
и чувстваха се истински доволни.
– На моята сестра ще дам аз, мамо,
едното. Днес не трябва да е болна,
а с мене искам тя да си играе!
Дали подарък купила е кака?
Това ти днеска няма да узнаеш.
Часовникът в часа за сън изтрака
и приказката нова тука спира.
Не се сърди, а потърпи, детенце!
Под твоята завивка се завира
да спи със теб любимото меченце.
Следва:....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
