Островът...2

Накрая укротиха се водите

на гневният до скоро Океан,

пред нас изкочи Остров от вълните,

а вятърът бе в палмите му там...

В чаровната смарагдова лагуна

прибоят бе със слънчеви следи

и всеки лъч трептеше като струна

от вятърът над сънните води...

От гаснещата светлина на залеза

бе тайнственият дух на вечерта...

Една звезда внезапно го проряза

и в необята диря очерта...

За нас макар откритие съдбовно,

но Островът в безкрайни Времена

все тук е и Стихии безусловно

посрещал много бе през Вечността...

На кея бе позната суматоха –

във кораба се блъскаха вълни...

С внезапен отглас от Една епоха

се стелеха над Острова мъгли....

В мъглите са оплетени миражи

със луди, фантастични Светове,

дори с не оцелели екипажи

във танц със ураганни ветрове...

И дружно те към кръчмата отиват

и се люлеят весело във транс --

след полунощ отново да са живи

получат ли от урагана шанс...

А може ли пристанище без кръчма,

от как се помни те са като дом

и тих уют след щорма се излъчва

от всяка чаша със ямайски ром...

... Нощта чертае с островните палми

невероятен приказен сюжет

и вярваш сам, че с ангелските псалми

и вятърът припява тук в дует...

... А буйни огньовѐ го осветяват

и тъй ще е до края на нощта,

понеже този Остров населяват

безгрижните деца на Любовта...

... От рая на художниците, горе

тук всеки миг ще дойде и Гогѐн

за да рисува за Историята:

момичетата с шоколадов тен...

Едно време в Пасифика; 18.01.2018.