Jun 24, 2019, 12:30 PM

Островът...2

670 0 0

Островът...2

 

Накрая укротиха се водите

на гневният до скоро Океан,

пред нас изкочи Остров от вълните,

а вятърът бе в палмите му там...

 

В чаровната смарагдова лагуна

прибоят бе със слънчеви следи

и всеки лъч трептеше като струна

от вятърът над сънните води...

 

От гаснещата светлина на залеза

бе тайнственият дух на вечерта...

Една звезда внезапно го проряза

и в необята диря очерта...

 

За нас макар откритие съдбовно,

но Островът в безкрайни Времена

все тук е и Стихии безусловно

посрещал много бе през Вечността...

 

На кея бе позната суматоха –

във кораба се блъскаха вълни...

С внезапен отглас от Една епоха

се стелеха над Острова мъгли....

 

В мъглите са оплетени миражи

със луди, фантастични Светове,

дори с не оцелели екипажи

във танц със ураганни ветрове...

 

И дружно те към кръчмата отиват

и се люлеят весело във транс --

след полунощ отново да са живи

получат ли от урагана шанс...

 

А може ли пристанище без кръчма,

от как се помни те са като дом

и тих уют след щорма се излъчва

от всяка чаша със ямайски ром...

 

... Нощта чертае с островните палми

невероятен приказен сюжет

и вярваш сам, че с ангелските псалми

и вятърът припява тук в дует...

 

... А буйни огньовѐ го осветяват

и тъй ще е до края на нощта,

понеже този Остров населяват

безгрижните деца на Любовта...

 

... От рая на художниците, горе

тук всеки миг ще дойде и Гогѐн

за да рисува за Историята:

момичетата с шоколадов тен...

 

Едно време в Пасифика; 18.01.2018.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...