1 сент. 2007 г., 20:19

ОСТРОВЪТ НА МЕЧТИТЕ

1.1K 0 9

Тя бродеше тихо по морския пясък,

вълните я плискаха грациозно, едва,

докосващи влюбено нозете й с плясък,

примамливо шепнещи: "При нази ела!"

 

Тя скиташе тъжна по морския пясък,

вперила поглед в хоризонта далечен,

единствено виждаща лунния блясък,

скръбно навяващ й спомен болезнен.

 

В миг на безумие в морето навлезе –

спокойно, танцувайки сякаш с вълните,

като сирена прекрасна се бавно понесе,

търсеща бленувания остров на мечтите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напевен прочит!
    Браво, мила!
  • Благодаря и на теб, Соня Поздрави
  • Браво!Страхотна си!Заслужено 6 от мен
  • Благодаря ти, Любослава Следващият път като ме видиш се обади, защото аз мисля, че не те познавам за съжаление. Приятни минути ти желая в този сайт
  • Не се чувствай като разкрита, дори не работя за интерпол Просто те знам, толкова мн пъти съм те виждала след като завърши и ако бях наясно с поезията ти тогава, щях да те поздравя лично за това.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...