Тя бродеше тихо по морския пясък,
вълните я плискаха грациозно, едва,
докосващи влюбено нозете й с плясък,
примамливо шепнещи: "При нази ела!"
Тя скиташе тъжна по морския пясък,
вперила поглед в хоризонта далечен,
единствено виждаща лунния блясък,
скръбно навяващ й спомен болезнен.
В миг на безумие в морето навлезе –
спокойно, танцувайки сякаш с вълните,
като сирена прекрасна се бавно понесе,
търсеща бленувания остров на мечтите.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Благодаря ти, Любослава Следващият път като ме видиш се обади, защото аз мисля, че не те познавам за съжаление. Приятни минути ти желая в този сайт 
Просто те знам, толкова мн пъти съм те виждала след като завърши и ако бях наясно с поезията ти тогава, щях да те поздравя лично за това. Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
