Тя бродеше тихо по морския пясък,
вълните я плискаха грациозно, едва,
докосващи влюбено нозете й с плясък,
примамливо шепнещи: "При нази ела!"
Тя скиташе тъжна по морския пясък,
вперила поглед в хоризонта далечен,
единствено виждаща лунния блясък,
скръбно навяващ й спомен болезнен.
В миг на безумие в морето навлезе –
спокойно, танцувайки сякаш с вълните,
като сирена прекрасна се бавно понесе,
търсеща бленувания остров на мечтите.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Благодаря ти, Любослава Следващият път като ме видиш се обади, защото аз мисля, че не те познавам за съжаление. Приятни минути ти желая в този сайт 
Просто те знам, толкова мн пъти съм те виждала след като завърши и ако бях наясно с поезията ти тогава, щях да те поздравя лично за това. Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
