16 сент. 2019 г., 22:20

Островът на русалките...

457 0 0

 

 

Островът на русалките...

(вечните истории от моряшките кръчми)

 

Историята е вълшебна

(в моряшки кръчми с интерес)

разнася се като легенда

от Стари времена до днес...

 

... На остров нейде в Океана

растяло палмово дървó –

разгула див на ураганите

то първо срещало самó...

 

И малък порт с моряшка кръчма...

(А порт без кръчма? – няма как! –

щом дъх на мускус се излъчва

във нóщите над всеки бряг...)

 

Там в полунощ, като в легендите,

русалки дивни на брега –

превръщали се в ненагледни

девойки с гъвкави телá...

 

И те танцували унесени

до утринното заревó,

и пеели вълшебни песни

покрай самотното дърво...

 

От хубостта им омагьосани

моряците в нощѝ без дъх

достигали – в Страстта разтърсени –

на Любовта: Светият връх!...

 

Но сутрин – Слънцето когато

на хоризонта се подпре –

русалките за миг обратно

билѝ в пламтящого море...

 

... Моряците, които плават

по тия южни ширинѝ -

и острова добре познават...

... И полунощните жени...

 

Че в лунни нóщи и компаса

от светла лудост обладан,

със властна чувствена нагласа

и страст привличал ги натам...

 

Заекващ фар макар неясно,

посочвал гибелна скала,

но той понякога угасвал

и всичко скривала мъгла...

 

... И тъй във кръчмите моряшки

от някога –та до сега –

жените с рибешки опашки

се коментират по брега...

 

Там всеки прекалил със рóма

да спори вечно бил готов –

приел веднъж за аксиома:

Страстта от тяхната любов...

 

* * * * * * * * *

... А Островът е там и óще

самотен през деня стоѝ...

– И пак рускалки идват нощем

от разлюляните вълни...

 

И рóма в кръчмата неистово

разлива се като река,

понеже не с любов единствено,

но често с гибел е брега!...

 

19.04.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...