16.09.2019 г., 22:20

Островът на русалките...

455 0 0

 

 

Островът на русалките...

(вечните истории от моряшките кръчми)

 

Историята е вълшебна

(в моряшки кръчми с интерес)

разнася се като легенда

от Стари времена до днес...

 

... На остров нейде в Океана

растяло палмово дървó –

разгула див на ураганите

то първо срещало самó...

 

И малък порт с моряшка кръчма...

(А порт без кръчма? – няма как! –

щом дъх на мускус се излъчва

във нóщите над всеки бряг...)

 

Там в полунощ, като в легендите,

русалки дивни на брега –

превръщали се в ненагледни

девойки с гъвкави телá...

 

И те танцували унесени

до утринното заревó,

и пеели вълшебни песни

покрай самотното дърво...

 

От хубостта им омагьосани

моряците в нощѝ без дъх

достигали – в Страстта разтърсени –

на Любовта: Светият връх!...

 

Но сутрин – Слънцето когато

на хоризонта се подпре –

русалките за миг обратно

билѝ в пламтящого море...

 

... Моряците, които плават

по тия южни ширинѝ -

и острова добре познават...

... И полунощните жени...

 

Че в лунни нóщи и компаса

от светла лудост обладан,

със властна чувствена нагласа

и страст привличал ги натам...

 

Заекващ фар макар неясно,

посочвал гибелна скала,

но той понякога угасвал

и всичко скривала мъгла...

 

... И тъй във кръчмите моряшки

от някога –та до сега –

жените с рибешки опашки

се коментират по брега...

 

Там всеки прекалил със рóма

да спори вечно бил готов –

приел веднъж за аксиома:

Страстта от тяхната любов...

 

* * * * * * * * *

... А Островът е там и óще

самотен през деня стоѝ...

– И пак рускалки идват нощем

от разлюляните вълни...

 

И рóма в кръчмата неистово

разлива се като река,

понеже не с любов единствено,

но често с гибел е брега!...

 

19.04.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...