Sep 16, 2019, 10:20 PM

Островът на русалките...

  Poetry » Other
452 0 0

 

 

Островът на русалките...

(вечните истории от моряшките кръчми)

 

Историята е вълшебна

(в моряшки кръчми с интерес)

разнася се като легенда

от Стари времена до днес...

 

... На остров нейде в Океана

растяло палмово дървó –

разгула див на ураганите

то първо срещало самó...

 

И малък порт с моряшка кръчма...

(А порт без кръчма? – няма как! –

щом дъх на мускус се излъчва

във нóщите над всеки бряг...)

 

Там в полунощ, като в легендите,

русалки дивни на брега –

превръщали се в ненагледни

девойки с гъвкави телá...

 

И те танцували унесени

до утринното заревó,

и пеели вълшебни песни

покрай самотното дърво...

 

От хубостта им омагьосани

моряците в нощѝ без дъх

достигали – в Страстта разтърсени –

на Любовта: Светият връх!...

 

Но сутрин – Слънцето когато

на хоризонта се подпре –

русалките за миг обратно

билѝ в пламтящого море...

 

... Моряците, които плават

по тия южни ширинѝ -

и острова добре познават...

... И полунощните жени...

 

Че в лунни нóщи и компаса

от светла лудост обладан,

със властна чувствена нагласа

и страст привличал ги натам...

 

Заекващ фар макар неясно,

посочвал гибелна скала,

но той понякога угасвал

и всичко скривала мъгла...

 

... И тъй във кръчмите моряшки

от някога –та до сега –

жените с рибешки опашки

се коментират по брега...

 

Там всеки прекалил със рóма

да спори вечно бил готов –

приел веднъж за аксиома:

Страстта от тяхната любов...

 

* * * * * * * * *

... А Островът е там и óще

самотен през деня стоѝ...

– И пак рускалки идват нощем

от разлюляните вълни...

 

И рóма в кръчмата неистово

разлива се като река,

понеже не с любов единствено,

но често с гибел е брега!...

 

19.04.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...