Светът във шепата на син гигант
е обобщен до краткост на представи.
Море, небе и късчета земя,
осеяни с пристанища. И тайни.
Все някой бряг остава неразбран.
Издяланата лодка с бяло знаме
потегля. А отсреща гледа фар.
И свети като поглед на мечтател.
Стоокият, небето с длан подпрял,
зениците затваря с тиха болка.
По спомен за избухнала звезда
денят ще се върти до изнемога. ...