Освен една...
Светът във шепата на син гигант
е обобщен до краткост на представи.
Море, небе и късчета земя,
осеяни с пристанища. И тайни.
Все някой бряг остава неразбран.
Издяланата лодка с бяло знаме
потегля. А отсреща гледа фар.
И свети като поглед на мечтател.
Стоокият, небето с длан подпрял,
зениците затваря с тиха болка.
По спомен за избухнала звезда
денят ще се върти до изнемога.
Разбрал е всичко - сън неразгадан.
Под клепките е скрил една надежда,
че пътят, който не е извървян
е начертан по скулите на Гея.
И тръгва след един обръгнал вик,
когато океанът я прегръща.
Прохожда песен след сподавен вик,
след дълга тишина прохожда утро.
Ожулени от пръски дънна сол,
по белези от слънце ноти светят.
Прииждат като хукнал хоризонт.
Вълните търсят глас. Да оцелеят.
Забравеният порив на скалите
се връщат на дълбокото след прилив.
И няма вече думи за "Обичам те",
освен една, спасена от делфините...
е обобщен до краткост на представи.
Море, небе и късчета земя,
осеяни с пристанища. И тайни.
Все някой бряг остава неразбран.
Издяланата лодка с бяло знаме
потегля. А отсреща гледа фар.
И свети като поглед на мечтател.
Стоокият, небето с длан подпрял,
зениците затваря с тиха болка.
По спомен за избухнала звезда
денят ще се върти до изнемога.
Разбрал е всичко - сън неразгадан.
Под клепките е скрил една надежда,
че пътят, който не е извървян
е начертан по скулите на Гея.
И тръгва след един обръгнал вик,
когато океанът я прегръща.
Прохожда песен след сподавен вик,
след дълга тишина прохожда утро.
Ожулени от пръски дънна сол,
по белези от слънце ноти светят.
Прииждат като хукнал хоризонт.
Вълните търсят глас. Да оцелеят.
Забравеният порив на скалите
се връщат на дълбокото след прилив.
И няма вече думи за "Обичам те",
освен една, спасена от делфините...
© Бистра Малинова All rights reserved.
