Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи

Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи

Безславно оковани с бронята на чувството

В капана на материята, на греха и лустрото.

Затуй се борим всеки ден, кой както може

Душите да предпазим от тъмата

Обречени, но на уста с името на дядо Боже

Надяваме се някога, на някаква отплата.

Бъди добър към себе си и с охота

Обичай, и ще си обичан ти

А другото е просто част от пътя към голгота

По, който твоята душа ще трябва да върви.

Прощавай всеки път, не чакай

Че всичко в тебе се тай

А времето е малко, не отлагай

И твоя дух ще се успокои.

Освободи сърцето от капана на омразата

И спомена за  някаква безмислена злина

И ще премахнеш ти заразата

Която те убива всеки ден без капчица вина.

Христо Христов