1 июн. 2019 г., 12:36

Освободен

1K 1 0

 

 

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи

Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи

Безславно оковани с бронята на чувството

В капана на материята, на греха и лустрото.

 

Затуй се борим всеки ден, кой както може

Душите да предпазим от тъмата

Обречени, но на уста с името на дядо Боже

Надяваме се някога, на някаква отплата.

 

Бъди добър към себе си и с охота

Обичай, и ще си обичан ти

А другото е просто част от пътя към голгота

По, който твоята душа ще трябва да върви.

 

Прощавай всеки път, не чакай

Че всичко в тебе се тай

А времето е малко, не отлагай

И твоя дух ще се успокои.

 

Освободи сърцето от капана на омразата

И спомена за  някаква безмислена злина

И ще премахнеш ти заразата

Която те убива всеки ден без капчица вина.

 

Христо Христов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...