1 июн. 2019 г., 12:36

Освободен

1K 1 0

 

 

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи

Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи

Безславно оковани с бронята на чувството

В капана на материята, на греха и лустрото.

 

Затуй се борим всеки ден, кой както може

Душите да предпазим от тъмата

Обречени, но на уста с името на дядо Боже

Надяваме се някога, на някаква отплата.

 

Бъди добър към себе си и с охота

Обичай, и ще си обичан ти

А другото е просто част от пътя към голгота

По, който твоята душа ще трябва да върви.

 

Прощавай всеки път, не чакай

Че всичко в тебе се тай

А времето е малко, не отлагай

И твоя дух ще се успокои.

 

Освободи сърцето от капана на омразата

И спомена за  някаква безмислена злина

И ще премахнеш ти заразата

Която те убива всеки ден без капчица вина.

 

Христо Христов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....