1.06.2019 г., 12:36

Освободен

1K 1 0

 

 

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи

Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи

Безславно оковани с бронята на чувството

В капана на материята, на греха и лустрото.

 

Затуй се борим всеки ден, кой както може

Душите да предпазим от тъмата

Обречени, но на уста с името на дядо Боже

Надяваме се някога, на някаква отплата.

 

Бъди добър към себе си и с охота

Обичай, и ще си обичан ти

А другото е просто част от пътя към голгота

По, който твоята душа ще трябва да върви.

 

Прощавай всеки път, не чакай

Че всичко в тебе се тай

А времето е малко, не отлагай

И твоя дух ще се успокои.

 

Освободи сърцето от капана на омразата

И спомена за  някаква безмислена злина

И ще премахнеш ти заразата

Която те убива всеки ден без капчица вина.

 

Христо Христов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...