Jun 1, 2019, 12:36 PM

Освободен

1K 1 0

 

 

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи

Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи

Безславно оковани с бронята на чувството

В капана на материята, на греха и лустрото.

 

Затуй се борим всеки ден, кой както може

Душите да предпазим от тъмата

Обречени, но на уста с името на дядо Боже

Надяваме се някога, на някаква отплата.

 

Бъди добър към себе си и с охота

Обичай, и ще си обичан ти

А другото е просто част от пътя към голгота

По, който твоята душа ще трябва да върви.

 

Прощавай всеки път, не чакай

Че всичко в тебе се тай

А времето е малко, не отлагай

И твоя дух ще се успокои.

 

Освободи сърцето от капана на омразата

И спомена за  някаква безмислена злина

И ще премахнеш ти заразата

Която те убива всеки ден без капчица вина.

 

Христо Христов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...