Освободи сетивата
1K
1
0
***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът,
като отсечен лъч,
падна зад стената на Витоша.
Мракът идва отведнъж,
дебне зад прозорците,
промъква се през щорите,
обсебва паралелепипеда на стаята –
стяга примката си през врата ми.
Отвори вратата!
Спаси ме от обесване.
Белите стени светят
с енергията на разсеяните си фотони
и изяждат бялото на вратата.
Запечатват ме вътре.
В кутията съм.
Чакам –
невероятната вероятност
макротялото ми
да пробие стената,
да ме изхвърли там,
където никой не ме чака.
Отвори вратата!
Пробий стената.
Нека пребродя всички пътеки,
нека стигна до теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены
