Освободи сетивата
1K
1
0
***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът,
като отсечен лъч,
падна зад стената на Витоша.
Мракът идва отведнъж,
дебне зад прозорците,
промъква се през щорите,
обсебва паралелепипеда на стаята –
стяга примката си през врата ми.
Отвори вратата!
Спаси ме от обесване.
Белите стени светят
с енергията на разсеяните си фотони
и изяждат бялото на вратата.
Запечатват ме вътре.
В кутията съм.
Чакам –
невероятната вероятност
макротялото ми
да пробие стената,
да ме изхвърли там,
където никой не ме чака.
Отвори вратата!
Пробий стената.
Нека пребродя всички пътеки,
нека стигна до теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
