29.11.2022 г., 6:48 ч.

Освободи сетивата 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Източни форми
336 1 0

***

самота –

пътеките от стъпките ми

пусти

 

Залезът,

като отсечен лъч,

падна зад стената на Витоша.

Мракът идва отведнъж,

дебне зад прозорците,

промъква се през щорите,

обсебва паралелепипеда на стаята –

стяга примката си през врата ми.

 

Отвори вратата!

Спаси ме от обесване.

 

Белите стени светят

с енергията на разсеяните си фотони

и изяждат бялото на вратата.

Запечатват ме вътре.

В кутията съм.

Чакам –

невероятната вероятност

макротялото ми

да пробие стената,

да ме изхвърли там,

където никой не ме чака.

 

Отвори вратата!

Пробий стената.

Нека пребродя всички пътеки,

нека стигна до теб.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  528 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??