20 дек. 2006 г., 15:06

Осъдени... без съд...

1.3K 0 3

Никой няма да избяга от присъдата си...

Присъдата ни, ще бъде изпълнена...

 


Н
оща се вмъкна в студената ми стая...
И телевизора ме насочи към мисъл
 една,
К
ак на този грешен свят, без съд,
О
съдени сме всички от първия си час:
Й
охан, Альоша, Фернандо, Ахмед, Сам...


На тази объркана, многолика земя,
Явно, освен красота има и кал.
М
ного тъжни факти ми разкриха сега,
А
збуката на престъпния свят....


Д
нес някой убил е баща си,
А
майка му избягала с друг.


И
ли пък телевизията показва,
З
арязано при кофи за боклук,
Б
ебе от своята майка и новия й съпруг.
Я
вка на рокери с кожи накичени
Г
радът превръща в истински ад.
А
хората си вървят... с тъпо безразличие...


О
грабват се коли по магистралите.
Т
ормозят пенсионерите бедни.


П
равят се доноси и клевети,
Р
азбиват се апартаменти.
И
стини се покриват почти,
С
лъжи на лъжесвидетели.
Ъ
гълът на нашата улица
Д
нес пак е пълен с наркомани....
А
тези, които трябва да ни защитят
Т
е само себе си грижливо пазят.
А
не мислят, че всички сме осъдени...без съд...


С
амо че, забравяме обикновено за това
И
не знаем ( за щастие ) точнo кога,
...присъдата ни ще бъде изпълнена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И накъде ли отиваме?!
    Поздрави
  • Добра идея и точна мисъл...
    Подрепям те в съда!
    Поздрав и
  • Написано е в интересен словоред, като първите букви на всеки ред са образували мотото на стихотворението.Оригинално наистина и отразява суровата действителност.Може малко да се преработи.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...