20 дек. 2006 г., 15:06

Осъдени... без съд...

1.3K 0 3

Никой няма да избяга от присъдата си...

Присъдата ни, ще бъде изпълнена...

 


Н
оща се вмъкна в студената ми стая...
И телевизора ме насочи към мисъл
 една,
К
ак на този грешен свят, без съд,
О
съдени сме всички от първия си час:
Й
охан, Альоша, Фернандо, Ахмед, Сам...


На тази объркана, многолика земя,
Явно, освен красота има и кал.
М
ного тъжни факти ми разкриха сега,
А
збуката на престъпния свят....


Д
нес някой убил е баща си,
А
майка му избягала с друг.


И
ли пък телевизията показва,
З
арязано при кофи за боклук,
Б
ебе от своята майка и новия й съпруг.
Я
вка на рокери с кожи накичени
Г
радът превръща в истински ад.
А
хората си вървят... с тъпо безразличие...


О
грабват се коли по магистралите.
Т
ормозят пенсионерите бедни.


П
равят се доноси и клевети,
Р
азбиват се апартаменти.
И
стини се покриват почти,
С
лъжи на лъжесвидетели.
Ъ
гълът на нашата улица
Д
нес пак е пълен с наркомани....
А
тези, които трябва да ни защитят
Т
е само себе си грижливо пазят.
А
не мислят, че всички сме осъдени...без съд...


С
амо че, забравяме обикновено за това
И
не знаем ( за щастие ) точнo кога,
...присъдата ни ще бъде изпълнена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И накъде ли отиваме?!
    Поздрави
  • Добра идея и точна мисъл...
    Подрепям те в съда!
    Поздрав и
  • Написано е в интересен словоред, като първите букви на всеки ред са образували мотото на стихотворението.Оригинално наистина и отразява суровата действителност.Може малко да се преработи.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...