20.12.2006 г., 15:06

Осъдени... без съд...

1.3K 0 3

Никой няма да избяга от присъдата си...

Присъдата ни, ще бъде изпълнена...

 


Н
оща се вмъкна в студената ми стая...
И телевизора ме насочи към мисъл
 една,
К
ак на този грешен свят, без съд,
О
съдени сме всички от първия си час:
Й
охан, Альоша, Фернандо, Ахмед, Сам...


На тази объркана, многолика земя,
Явно, освен красота има и кал.
М
ного тъжни факти ми разкриха сега,
А
збуката на престъпния свят....


Д
нес някой убил е баща си,
А
майка му избягала с друг.


И
ли пък телевизията показва,
З
арязано при кофи за боклук,
Б
ебе от своята майка и новия й съпруг.
Я
вка на рокери с кожи накичени
Г
радът превръща в истински ад.
А
хората си вървят... с тъпо безразличие...


О
грабват се коли по магистралите.
Т
ормозят пенсионерите бедни.


П
равят се доноси и клевети,
Р
азбиват се апартаменти.
И
стини се покриват почти,
С
лъжи на лъжесвидетели.
Ъ
гълът на нашата улица
Д
нес пак е пълен с наркомани....
А
тези, които трябва да ни защитят
Т
е само себе си грижливо пазят.
А
не мислят, че всички сме осъдени...без съд...


С
амо че, забравяме обикновено за това
И
не знаем ( за щастие ) точнo кога,
...присъдата ни ще бъде изпълнена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И накъде ли отиваме?!
    Поздрави
  • Добра идея и точна мисъл...
    Подрепям те в съда!
    Поздрав и
  • Написано е в интересен словоред, като първите букви на всеки ред са образували мотото на стихотворението.Оригинално наистина и отразява суровата действителност.Може малко да се преработи.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...