30 мая 2010 г., 21:41

Осъдени души

854 0 1

 

Души, осъдени да страдат,

да живеят празен, пуст живот.

Души, оставени на воля,

да пропиляват своята любов.

 

Души, осъдени на самотата,

без хубав ден със слънчеви лъчи.

Да бягат те през пустошта,

да не чувстват болката дори.

 

Души, осъдени на безпощада,

да  живеят, ала ден за ден.

Да нямат капка радост в сърцата

и мрачен, сив да бъде всеки ден.

 

Осъдените души на съдбата

са всички тези в горни редове.

Тези, пропилелите в мрака

не само чуждото, но и собственото си сърце.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...