12 апр. 2008 г., 09:48

Осъдени на обич

1.1K 0 15
 

     Осъдени на обич   

 

 

Осъдени на обич са душите ни.

Защо живеем още във омраза ?

Пробожда ни жестоко всяка истина.

От болката - рефлекторно се пазим.

 

Красивите лъжи ги предпочитаме

като удобни, леки паравани.

Измамно ги приемаме за щитове,

но после се опомняме в капана.

 

Макар и от любов да сме заченати,

обречени сме в битката с живота.

И с глупаво боричкане по сцената

показва всеки своята Голгота.

 

Дали пък за това не беше всичкото?

За да ни видят. За да ни запомнят.

Осъдени на обич са душите ни

а ние... сме свободни да си ходим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...